Три гарджета а ла Арно Бернар

Завърших едни стари проектчета – те са три, но съм добавил и едно старо – то е от по-тънка шина и е от стомана конусна 6MOV, но е в кюпа, щото му правих и на него кания – черната. Та: от ляво на дясно – първо е старото ножче с дръжка от сръндак, второто е с дръжка от рог от коза – дръжката е съвсем тясна и повече ми мяза на скелетен нож, третото е бамбук и последното е еленов рог. Трите гарджета са от 1.4112, подобреният вариант на 400 В, дебели са 4.4 мм, което е необичайно за толкова малки ножчета – но пък са много здрави за работа. Последното, това което ми прилича на пасящ хипопотам – съм го правил за мене/отскоро е мода да правим ножета и за себе си /, та то е с дебела дръжка и стои много устойчиво в ръката, тежко е, а с това острие ще e много удобно за мазане на лютеница :)
Всички са с прав скос до долу на около 10 градуса и вторичен на режещия ръб – 20-25 градуса – в тоя си вид са отлични за работа. Каниите са с вложка, затягенито става в дебелината на дръжката – изобщо, на тия ножчета канията е проблем, този модел кания е шести вариант който правя, и май е най-успешен засега. Нитчетата са 2 мм неръждавейка, разбира се.  Каниите нямат халка за колан, щото реших че мястото на тия ножчета не е на колана; на горния връх на канията може да се направи дупка, с или без капса, и да се наниже връв; това може да се направи и сега.

 

Снимките не са „художествени“, а работни.

Вашият коментар