gogotattoo – ножарят маг :)

Темата на тази публикация не случайно е в кавички, просто така беше публикувана във форума Bladeforum.bg, в който участвам ежедневно. През месец април ме „осени“ идеята да направя шест еднакви остриета от три различни стомани, като направя и промяна в термообработката на отделните стомани – две по две. Остриетата са геометрично копие на един чудесен нож – Малкото Томи на Юка Ханкала – един много утвърден финлански майстор, актуален в момента. Остриетата направих отдавна, но по ред причини чак есента им дойде времето. И понеже хубавите неща не идват сами, организира се Заключителна национална среща на колеги ножомани в гр. Калофер, и мероприятието се проведе там – пред публика от колеги разбирачи. Срещата беше прекрасна и веселбата беше голяма – можете да го разберете , като посетите линка: http://bladeforum.bg/index.php/topic,587.0.html

Тези тестове бяха замислени като състезание с един кон, и затова нямаше победител, но самите тестове  пред очите на всички бяха много показателни за някои неща, на които ние – сериозните ножоманяци, би трябвало да отдаваме сеиозно внимание. Защото точно ние трябва да оборваме твърдението, че „Стоманата прави ножа“, защото стомана е само една част от хубавия нож.

Тези тестове бяха само за РЯЗАНЕ! Намереното въже се оказа един чудесен тестов материал, manila rope – въже Манила, което се прави от нишките в листата на едно странно растение „abaca“, което расте основно във Филипините и оттам и името му – едно отвратително твърдо въже от къдрави нишки с дървовиден произход ф18 мм, увито с хартиена лепенка. Въжето се режеше много трудно и с остър нож, което съкрати времето на тестовете, освен това – доста хора се упражниха с различни ножове, и много добре се усещаше начинът, по който съответният нож режеше въжето.

Това е ъжето.

По време на рязането в „официалната програма“, се смениха няколко оператора  , но те не бяха страна в тестовете и се стараеха да режат съвестно, но всички видяха голям зор. С две думи – и да имаше някаква съществена разлика в начина на рязане, като видите резултатите, ще видите че това нямаше особено значение. Показателно беше, че пет от остриетата  достигнаха цифрата 100 ряза и тогаваколегата  Були показа една изненада, която се открои като цяла втора страна на тестовете.

Сега по ред: шест еднакви остриета – на снимката са подредени, както в табличката със стоманите.

1     1.2379     закалявано 5 мин.
2     1.2379     закалявано 15 мин.
3     becut       закалявано 5 мин.
4     becut       закалявано 15 мин.
5     440B        закалявано 5 мин.
6     440B        закалявано 15 мин.

Следват сертификатите на трите стомани:

Състезанието беше с един кон, защото целеше да се видят разликите едно спрямо друго на тези шест остриета от три популярни неръждавейки. Първата констатация беше, че няма видима разлика в двата вида термобработка – направих две термообработки, защото в литературата има и такава теза, че остриетата трябва да се закаляват не по правилото “ 1 мин. на 1 мм дебелина“, а да стоят по-дълго време …., но не обясняват защо; имало било някакво по-добро разпределение на частиците, но…., вероятно това важи за специални детайли и има друга цел, а нашата цел е – ДОБРО РЯЗАНЕ!

това е факсимиле от записаните резултати от мен…../ а писарят никога не губи 🙂 /.

Така, като гледате факсимилето с резултатие, вляво са номерата на ножчетата. Режеха се по 10 или 20 парчета, като колегите се сменяха, защото рязането беше трудно, и след всяка кръгла бройка колегата Були проверяваше рязането на хартия – една ролка тънка хартия, нещо между цигарена и тоалетна хартия  , беше екстра за теста. Критерият беше  – след всяка кръгла бройка рязане, да се види реже ли ножът все още хартията и тогава спирахме упражнението.  Всички проби за рязане на хартията ги правеше Були.
Двете  1.2379 се представиха еднакво, с по 100 бройки рязане. Първият бекут нещо не беше в час и го пропуснахме, но вторият даде 120 ряза, Първото 440В бързо излезе от строя 30 и малко бройки, НО ТУКА ДОЙДЕ ИЗНЕНАДАТА, подготвена от колегата були, която стана втората страна на тестовете.

Всичките шест остриета бяха при Були  пет дни предварително, за да направи финално минаване по камъните, по негово осмотрение – остриетата бяха завършени от мене с прав скос на нула на камъни, като последнията беше някъде около 600 единици по Фепа. Були беше минал пет от остриета по един и същи начин, като единият бекут явно беше минал някъде метър по трасето, щото спря на бройка 20, което явно не беше истина. Последното шесто острие, то е от 440 В, колегата Були го беше обработил по друг начин – в момента не мога точно да опиша каква беше обработката на първите пет и на шестото острие, но ще го добавя допълнително – то няма магия, просто бяха направени скрупульозни операции по обработване на режещия ръб на ножовете, което в живота правят само истинските „отдадени на ножовете“ колеги. От моя страна декларирам, че и шестте остриета бяха съвестно обработени, закалени, отвърнати и сведени на нула по един и същи начин. Последващата обработка можеше само да придаде качества на остриетата. Значи ИЗНЕНАДАТА с това шесто острие от 440 В, което сряза 180 бройки!!! , се състои само в различната и качествената обработка на режещия ръб. Та оттук аз правя едно многа важно заключение, че е много важно да се обработи грамотно и съвестно режещия ръб, като има и нещо повече – РАЗЛИЧНИТЕ СТОМАНИ ИСКАТ РАЗЛИЧНО ФИНИШИРАНЕ НА РЕЖЕЩИЯ РЪБ, с един камък, пък бил той и марсиански, не можеш да наточиш добре всичките си ножове.

Вадя още едно заключение проведените тестове: По начина по който гледах доста хора да се изпотяват от рязането на този тестов материал, и като гледах след 50 или 80 ряза, как добре режеха хартия все още – заключавам, че при едно битово грамотно ползване на ножове от тези стомани, човек трудно ще затъпи един такъв нож за един ден ползване. Една добра констатация лично за мен беше, че нито едно от моите остриета, не показа никакви щети по режещия ръб след края на тастовете – имаше нормалния просвет, но без щръбки, огъвания и пр.

След моите ножове започна едно масови опит с рязането на същото въже, имаше много интересни резултати, но те не са част от този тест, защото това бяха различни ножове, правени от други хора и нямаше смисъл да сравняваме кучета с котки…, така да се каже.

Утре ще допълня темата с едно видео, което е много показателно за физическите усилия, които бяха нужни за рязането на този „тестов материал“.

Темата ще има продължение и още анализ за стоманите, обработката им и най-вече заточването на ножовете, което да е от полза на четящите ме приятели.

Както си му е редът – линка за снимките ми в Снимка.бг: http://gogotattoo.snimka.bg/hobby/malko-tomi-6-br-testovi.677419

Ето и обещаното видео: http://www.youtube.com/watch?feature=pl … UD2-pH_zZU