БРАНД НЕЙМ
-
-
Присъединете се към 16 други абонати
ЕТО МЕ ОТНОВО 😀
Ето ме отново :)
Ето ме отново след цели две години. Много е просто – пак хвърлих много сили за правата вяра във форумното пространство и пак се провалих, явно не става и пак напуснах. Не ми е кеф, защото ме принудиха – нищо ново. А какво се случва там – вече не е мой проблем. Няма да квалифицирам, макар че ме сърби езикът, но мина почти година и няма смисъл.
Повече ме вълнува един друг казус, който е пряко свързан с горния – ФБ. Вече около две години ФБ направи цяла революция в ножарството/в частност, но това се случи с всички форумни дейности/даде трибуна на куцо и сакато да твори, да пише, да лъже, да оплюва …да … да … и най-вече – ДА ПРОДАВА. Тук е заровено кучето – във форумите имаше някакъв контрол, коментари, въпроси, дискусии, караници и пр. все в името на подобряване на качеството и технологиите на майсторите ножари. Сега е страшно, защото няма никакъв коректив. Наскоро коментирах със стар колега колекционер и той каза: Добре де, навремето 2008 г. почнахте всички, развихте се, станахте колко – 15 – 20 – 50 да сте, а сега във ФБ са 500 … как стана това? Еми стана и въпросът е въпрос на много неща, на народопсихология, на възпитание, на … не ми се изброява, ама погледнете какво се случва в любимия на много българи Tik-Tok и ще ви стане ясно. Аз спирам дотук.
И понеже аз продължавам да си плащам за този блог J , лично мой си е и мога да напиша каквото си поискам в него, и понеже продължавам да правя ножове и други неща, и понеже вече няма къде да ви ги показвам – ЗАТОВА СЕ ВРЪЩАМ ТУКА :)
Първо ще допълня някои неща, след квайкените и после периодично ще качвам новите, както и допреди 2018 г.
Понеже тука съм ограничил коментарите, за да не стане един локален ФБ, моля който има някакви конкретни въпроси да ме търси на Мейл, Месиндджър и на Вайбър, тубата и пр. – инстаграм, има ме регистриран навсякъде с един никнейм, но НИКЪДЕ НЕ ПУБЛИКУВАМ НОЖОВЕ – ЩЕ БЪДЕ САМО ТУКА.
П.П. Малко съм позабравил как се менажираше тази рамка на блога, но ще се оправя. Имам снимки на всичко направено последните две години и ще пиша.
Пак стана претенциозно ама нищо – Добре заварили :)
ЗАЩО СЕ ВЪРНАХ В НОЖАРСКОТО ФОРУМНО СЪОБЩЕСТВО
Сега, след повече от два месеца на размисъл, реших че форумът ми липсва повече отколкото мога да изтърпя, и след доста разговори с близки и съмишленици, стигнах до извода че крайните ми изисквания към колегите ножоправци, и най-вече – новопристигащите,, може би са малко “out of date”, но човек е такъв какъвто е – ще продължа да бъда пурист, но ….. ще мисля повече преди да действам – това за форума. Все пак, липсата на личните дружби се оказаха решаващ фактор :)
09 юли 2017 г.
ЗАЩО НАПУСНАХ НОЖАРСКОТО ФОРУМНО СЪОБЩЕСТВО
Пиша този пост за тези, които останаха в неведение, защо преди три месеца прекратих форумната си активност и в третия ножарски форум. Конкретната причина беше личен конфликт със съфорумец, в който бях потърпевш, и потърсих рамо от колегите и не го получих. Толкоз, но продължих да чета форума, както чета и другите два – всеки ден от създаването им – без изключение !!!. И започнах да мисля – какво се случи.
Оставайки дни наред само с мислите си, вече освободен от емоциите, върнах лентата назад, до самото начало. Припомних си много мои разговори, постове и теми, които съм отпочвал и които потънаха в забвение много бързо ..., изобщо доста огън съм изгорял и то напразно в крайна сметка; всичко е било само в ущърб на душевното ми спокойствие :)
Понеже пиша за тези които ме познават, затова и няма да влизам в подробности – с две думи, водил съм битка за „Чиста и свята република” във форумното ножарско пространство... и в момента резултатите от моята битка са нулеви ... , нищо ново за съжаление, стига да се вгледаш в обществото ни в момента/непрекъснато пиша форумно, за да знаят случайните четящи, че визирам само колегията от трите форума, а в страната има много други ножоправци, които не се подвизават в интернет въобще/.
Стигайки до тези размишления взех решение не само да не пиша, но и да не чета форумите и това стана от пето число на тоя месец – беше изключително интересно, защото изведнъж се оказах с огромно неизползвано мисловно пространство, което не се е случвало от зората на тия форуми – цели десет години четене на форумите – всеки ден!
Към днешна дата собствената ми картинка стана съвсем ясна – и понеже сега са модерни времена, ще дам един цитат, който съвсем точно обяснява решението ми - "Бърнаут не е точно преумора, в смисъла на това да си уморен физически от работата. Бърнаут е психическа категория и е свързан по-скоро със загубата на целите. Това е основното нещо, което те кара да се чувстваш не на мястото си – когато загубиш смисъла на работната задача; когато виждаш, че каквито и усилия да полагаш, задачата не се изпълнява; или когато виждаш, че каквито и усилия да полагаш това не се оценява ....”
И като се замислих ... имал съм и друга подобна „драма” в трудовата си биография :) , така че не ми е за сефте.
На финала ще кажа че чудесното хоби си остава и ще продължа активно да се занимавам с него, някои от личните дружби ще останат, някои не, но така е в живота. Изявите ми ще се виждат тука със сигурност, може би във ФБ, но там нещо напоследък е голяма боза... но ще видим. Наздраве!
П.П. Моля, не ми задавайте въпроси, не правете коментари – това е просто една информация.
Синът ми каза че е малко претенциозно – верно е, претенциозен съм и копирам тълковния речник – всички синоними са верни, освен че съм злояд :)
прил. Който претендира за нещо (обикновено да знае или да може); придирчив, капризен.
(прил.) придирчив, взискателен
(прил.) капризен, превзет, високомерен, нескромен
(прил.) важен, виден, изтъкнат, бележит, надменен, надут
(прил.) моден, изискан, помпозен
(прил.) особен, странен, чудноват, фантастичен, нереален, префърцунен
(прил.) прекалено старателен, педантичен
(прил.) злояд
(прил.) с външен блясък, ярък, крещящ, ефектен
(прил.) сложен, обстоен, подробен, претрупан, натруфен22.04.2017 г.
БРАНД НЕЙМ
-
gogotattoo - ножарят маг :) 
Гого, като гледам видеото – и двата палеца си си пречукал, бая зор е било докато я правиш тая шукарийка май 🙂
Само левият епречукан – ама отдавна, а иначе си снимах с мръсните ръце – аматьорска работа.
С тия гравьорски такъми, оня младоженец ще си забрави задълженията :)… Сигурно е, че без кунки не става, ама ония дребни такъмчета, дето ги гледах от твоя сайт, дето с едно компресорче, едни тънки маркучета и пр. – това сигурно улеснява нещата…, ама само след курса, който ще изкараме с Никола задочно при тебе :::)))
Аз нямам такава машинка. Имам голям мерак, признавам. Ноооо както казват хората, заради едните пари не си го купувам 🙂 🙂
Предимството е в бързината- съкращава се време.
Недостатъка е в инертността. Машинката не може изведнъж в даден момент хоп- да спре.
За сега положението е „не насилвай нещата, грабни по-големият чук! “ 🙂 🙂
Никола, размисли ли добре? Всъщност тая работа с мислене не става- не мисли!
Ооооо, Евгени – нали знаеш колко голям е меракът на пресноебеца…. И понеже ние не си вадим хляба с това, сме отворили едни огромни мераклийски усти искаме да лапамеееее. Виновно е и морето от информация – много филмчета, много стока, много машинки – много красоти…. И когато И един Евгени непрекъснато показва какви неща са ВЪЗМОЖНИ – какво остава тогава за нас, „бедните“ Гаврошовци… Сложно нещо е животът, Евгени, ама то е разговор за маса. Ей на сега Ковачев ще се ожени, ще се успокои и със стократно нарастнали сили и хилядократен мерак ще се метне в лоното на гравюри, инкрустации, интарзии; да не говорим за колегата Панов, чиито несметни мераци отиват и по-далече – емайл, седеф, камъни, порцелан, стъкло Мурано – ….. и ножове във всичко това. Скиваш ли колко е ПРОСТО – това е положението.
Отивам да грабна по-големия чук! Сполай ти! /Няма да си режа вените, пак 🙂 /
Занимавайте се вие с мръсна работа, цапайте си пръстите с метален прах-аз минавам на сватбена украса. Докато мислите кой чук да грабнете аз вече поне 3 помпона от салфетки съм нагънал бе,еййй! А кви рози, какви венци-злато, греят чак. Тва не са пликове и покани, бутониери, късметчета, гривни за мадамите, цватбени чаши, шампанско-всиииичкооо през моите ръце минава. Лелите от гражданското ще направят задно салто като видят какъв апогей на сватбената украса се е пръкнал…
Мале мале, и твойта не е лесна; като ги заизрежда тия късметчета, гривни и викам – Сега ще добави и путки-майни, ама не би – така е, ти си си възпитан.
Ти, Никола, остави гравюрите на нас/както се казваше в една реклама за мигача 🙂 / – гледай си сватбата, а после можеш да станеш организатор на сватби, а ние междувременно/аз де :)/ напредвам с Кралимарковски крачки….. и гравюрите вече и със затворени очи ги почвам …..
Ех, Никола, връщаш ме години назад , когато стягахме моята сватба………………
…………….Утре няма да ти звъня, че само до туй ще ти е.
Хубаво време Ви желая като днешното, та една слънчева сватба да ви остане спомен за цял живот. Тя една сватба е зор докато тръгне- тръгне ли, си тече без проблем.
И през първата брачна нощ , естествено след като преброите парите и разгледате подаръците, да не хукнеш към гриндера да прелъскваш халките!! Както пее Кени Роджърс- „по-късно ще имаш време за това“
Със здраве, поздрави на булята!
ЕВгени Димов – Дъ бест!!!
Всичко е ОК!!! Евгени е № 7, Ковачев е №11, Мишо е № 9 и азе № 4!!!Евалла!
Ей, т’ва за сега е конфиденциална информация!
😉
Абе усетих се днеска, Хофът писа нещо – изтрих поста, поне никой не ми се е обадил, значи никой не го е чел – само изтропах на Ковачев – да го предупредя или да го оставя да си ебе на воля, нали е младоженек 🙂
Мълчиш си по социално ангажираната тема, която зложелатели ще заклеймят като „мангалската“
Евгени,
Ние сме хора учени и интелигентни. Жена ми, лека й пръст, беше историчка средновековистка, имам много приятели историци и даскали в СУ, водили сме дълги разговори, отлично зная какво е „номад“, какво значи това и какви са ценностите на номада. Това са циганите или както и да ги наречеш по модерно му. Номадът отива на ново място, опустошава го и се мести на ново място – нищо не можеш да промениш, не можеш да го социализириш, не можеш да го накараш да се мие или да не ражда деца, това е накратко.
В такива ситуации, ако търсиш радикално разрешение е или Хитлер или Китай – в Китай „забраниха“ да имаш повече от едно дете!!!!! Не забраниха, а наложиха непосилни парични санкции за всяко дете след първото – и видиш ли, китайците взеха да не раждат – имам личен приятел китаец Пекинджанин, живее тука и е женен за българка – доктор по традиционна китайска медицина, с него съм разговарял на тия теми с дни. Това е положението – няма легален начин да приобщиш „тия“ хора и да ги накараш да уважават и ценят твоите ценности. Прост пример – накарай един промит „камикадзе“ да преоцени живота си и да започне да мисли като тебе – пълен абсурд.
Темата за политическата вина е с многогодишна давност и въобще не ми се говори за това; аз и затова не пиша по никоя от тия теми – правя го само заради тебе, защото ми е ценна твоята „особа“ – много ценна, защото ти носиш един мнооого здрав балкански дух……, още малко и в любов ще ти се обясня….:).
Скоба – синът ми, 26 год., беше 5 години във Франция, занимава с арабски, персийски и пр. езици и с проблемите и политиката на целия регион – има много близки приятели мюсулмани, казано общо, плюс иранци, иракци, афганистанци – в момента се занимава с бежанците от тези етноси тук в България. Ние сме хора с отворени души и исконно демократични принципи, така сме го възпитали и него, той е видял и цялата перверзия на така наречената европейска, в частност френска, толерантност към тази малцинства и т.н., клошарите и пр.
Значи, трагедията е, че мирното съвмеснно съществуване с различните етноси е пълен абсурд към днешна дата – ето ти пресният пример с Катуница и последвалите „протести“ на разни правоверци – просто в българия има една огромна маса прости , невъзпитани, ненаучени на нищо от родителите младежи, които избиват всичките си комплекси в такива мероприятия; въобще не е различна картината в една Англия – техните запалянковци покриват на 100 % моята теза, и не е само в Англия… Това е положението – твърде много безмозъчни същества ходят по земята, изглежда че простотата на техния живот е проблем и сложност за нашия живот; ти мислиш за мир, спокойствие и интеграция, а те викат Циганите на сапун – дори не си дават сметка, какво точно искат – важното е да си изпразнят първобитните емоции на улицата….
Евгени, много си лош, пазя се от тая тема много осторожно, а ти с едно изречение ме накара да пиша половин час, това е то – казах си; наистина не ми се води такъв разговор, не ми се полемизира въобще – живеем в два свята, това е положението… Ама ти сега да не се разкахъриш, всичко ще кротне до няколко дни и пак ще се вълнуваме от циците на Николета Лозанова 🙂
Тя работата е ясна ами… добре че има непреходни ценности, като прелестите на Николета Лозанова да речем 😀 😀
Снимките са ти много хубави със подробности. Онзи лайткуб със стилажа и халогените ли?
Да, там ги праих, ама пак със сапунерка – не ми се пробваше един друг апарат с ръчни настройки… А за фон съм огънал един бял кадастрон – затова фонът няма ръб. навреметео, като правих бокса купих различни по цвят кадастрони – за да има за цветен фон, като почна онова море от различни и разнообразни ножки 🙂 В името на истинат ги снимах набързо и не си играх да взема едно бяло картонче и да подместя малко повече светлина отпред – ама има време, като почнгорния хоток со ножк….. Евгени, видя ли каква разлика на нашите мения с мненията на жените, направо паднах – всички налетяха на анй-женсия, камата на Дидо – хахаха!
Сапунерката се е справила много добре при това осветление. Не виждам какво повече.
А за коментарите в бг Мама, виждаш ли колко разнообразни са мненията само. Мен това ме изкефи. А на Дидо камата- да, ние я отсвирихме уеко като off topic , пък ето- дамите веднага се лепнаха за нея 🙂 🙂
Пичуви,
Конкурсът минА – тоз артефакт спечели трета награда!!! Значи – четете линка от форума, един швец, един макаронаджия, и двама руснаци – професионални ножари, а не „харесвачи“ на ножове. Комплексна оценка от четиримата – по снимки, при всичката условност на това – НО, все пак това е първото българско аматьорско творение, беше чудесно – много емоции, много очакване – супер. Основна заслуга на Георги Марков – Hof, и спомоществователката Катя Маркова – My Moonka, за цялостното презентиране, журиране, преводи от чужди езици ОТ и КЪМ чуждестранното жури… За Жоро остава и основната заслуга – той измисли конкурса, обяви го и го проведе! Ние просто се заразихме от неговата артистична страст и участвахме.
Днеска ще прескоча простотиите, колкото и да ми е трудно, но ще е грехота – случи се нещо истинско, неопорочено, доброволно и с краен резултат, и аз съм обнадежден, че към днешна дата, граждански свободни единици, имат шанса да направят нещо истинско и това ми е основната награда от този конкурс.
Когато стана първи на следващия конкурс – ще ви поканя на софрата!
Поздрав за всички