gogotattoo – ножарят маг :)

Такааааа, Ножарят МАГ  – СВАЛИГАЩИ:

Това е една дълга и доста тънка тема, защото поражда много приказки за коректност, за надскачане, за шмекерии, за непрофесионалност, много съмнения и пр. С две думи – ножарите като мен, които ползват готова ножарска листова стомана, след изработване на остриетата – ги закаляват, и отвръщат. Тук вече почва драмата – някои колеги – щастливци като мен, има по две професионални пещи – една за закаляване и една за отвръщане, други имат само по една, или нито една – те пращат остриетата си да ги закаляват други хора и разчитат на тяхната коректност, но има и „самодейци“ ….. и т.н. Понеже работим с истински внесени от чужбина стомани – всяка пристига със сертификат, в който пише и как да се закалява – но тази информация я има и в интернет, не е дефицитна. В тези сертификати фигурират и цифри, за достижимата твърдост на остриетата при спазване на посочения режим на темообработка – обикновено в единици по Рокуел. А е всеизвестна истина, че твърдостта е едно от необходимите условия един нож да реже качествено, но не е единственото. Но понеже тази характеристике лесно се измерва с уреди – твърдомери, то твърдостта е приета като една ориентировъчна норма и много производители я изписват на остриетата си – или както казваме ние помежду си – Рокуелите продават; колкото повече са – толкова повече съответният нож е по-продаваем. Казах че твърдостта е едно от условията, но има още други – като химически състав, легиращи добавки и пр., но техните качества няма как да се измерят, освен с универсални тестове за доказване на износоустойчивост на остриетата – а това е истинската голяма цел – острието да реже максимално дълго, без да се налагат интервенции по режещия ръб. Такива тестове няма стандартизирани, но пък има доста широка палитра от самодейност – един от общоприетите тестове е рязането на въже, по отрязаните бройки до определена степен на затъпявене се съди за износоустойчивостта на остриетата. Важно е да се каже – че тези тестове са сравнителни, т.е. трябва да се сравняват остриета с еднаква геометрия, заточени по еднакъв начин и тестуващият да е един и същ – в общи линии това вече сме го правили и правим и ние по нажшите форумни ножарски сбирки. И наистина се вижда разликата. Стана малко дълго, но беше необходимо – например един от колегите задължително тества своите нови остриета в дялкането на кости, обикновени кости от краката и „ръцете“ на телета и прасета, защото е решил, че е поискал ножове, които да се справят и с такава задача в екстремни условия, както той казва – ловът свършва, вече се стъмва, тогава пада слуката и то на неподходящо място и трябва да се действа бързо. Това беше скоба, ще напиша отделен пост точно за тези тестове, че имахме цяла дискусия в Блейдфорума.

Та в крайна сметка един от колегите пожали пари и купи истински /американски/ твърдомер и почна едно масово мерене на готови фирмени остриета, както и на произведени от нас. Така кръстихме уреда – Резиломер, защото наякои резултати бяха много неочаквани 🙂 . Аз също получих едни стресови стойности, но след внимателна проверка на технологията на закаляване, както и на технологичните данни – нещата си дойдоха на мястото. Затова, за да нямам аз лично никакво вътрешно триене, пратих на колегата няколко мои закалени проби за измерване, от стомани които имам в момента и ги ползвам, и в горната картинка се виждат резултатите.

Няма да пиша повече, защото ние отдавна предъвкахме темата с колегите, но държа да подчертая, че след като едно острие е вече закалено и отвърнато, при много от последващите операции то може да бъде провалено, така че – чисто измерените стойности не дават гаранция за качествата на готовия продукт – тук вече всичко зависи от морала на автора 🙂

Ето и пояснения по горната картинка:

1. Бекут       53.7   53.5   53.8    =  53.7
2. Бекут       53.4   52.8   52.9    =  52.9
3. 1.2379     57.8   58.9   59.0    =  58.6
4. 7MO         57.5   58.5   58.2    =  58.1   – презряната конусна стомана на Бонпертуи
5. SR1           54.8   55.5   55.0    =  55.1   – от нея имам малки парчета, таман като за малко Томи, щото са дебели 6.5 мм

Анализ на резултатите:

1,2 – двата бекута са закалени по един и същи начин, както и цитираните по-горе ножове; малките разлики идват от по-гладката повърхност на пробите и от 200-те градуса на отвръщане; сега вече мисля, че мога да ги отвърна на 150 и да вдигна некоя единица, но резултатите са ТАКИВА. Това е стомана специално разработена в АмерикИ само за кътери за хранително-вкусовата промишленост, ерго – много хром за хигиена и добра резливост.
3. От това наше немско Д2 чух, че някои вадят повече Рокуели, не съм правил опити за оптимизация, като подгрев или по-ниска т-ра на отвръщане, и не знам дали ще експериментирам – все пак не съм гоняч на Рокуели, а искам ножовете ми да работят добре 
4. Така оплюваната ножарска конусна стомана за кухненски ножове – представя се отлично, за пръв път я меря – това е острието, което Сейко небрежно пусна на цимента с върха надолу, за да види как ще се представи  
5. Това е една нова малка тайна  , много близка по състав на Бекута, пак е специализирана за кътери и пак е немска; за тези пърпъз стомана е чудесна.
6. Малкото ножче, от срещата, което е от CPM S35VN и беше само 2.5 мм дебело – показа 59 и нещо Рокуели, което за мен е напълно в нормата на това мерене.

В заключение ще кажа, че всички тези резултати за мен са верни, адекватни и ме устройват напълно. С две думи – ако някой си поръчва при мене нож от тия стомани ще очаква и такива резултати.

Имам и една бележка към собствената си дейност – след тия проби правих експерименти и местих термодвойката на пещта за отвръщане, защото меренето беше близо до вратата на пещта, като преместих термодвойката точно по средата над зоната на остриетата видях една разлика от 10-15-20 градуса……и за да издребнея съвсем ще кажа, че може и това да допринася за някой Рокуел надолу, но вече термодвойката ще седи на новото си място.

П.П. Нещо забравих в движение – това е литературата , с която разполагаме за Бекута; и при 200 градуса отвръщане очакваме…. 55-56, или кой както го вижда; та това кореспондира точно с горните резултати… доколкото може да се прецени къде е 50, къде е 60 и пр.