Нож на Сергей Ковачев
Нож на Сергей Ковачев
Историята на този нож започва от стоманата – стомана е Becut. Това е една много специфична ножарска стомана, направена специално само и единствено за „кътери“ – машинни ножове за мелачки и пр. в хранително-вкусовата промишленост. Разбира се е неръждавейка – има 0.75 % въглерод и оттам натък доста неща: силиций, манган, хром, молибден, ванадий и НИОБИЙ!!! След закалка максималната твърдост по сертификат е 59 Рокуела. Но предвид предназначението на стоманата от нея трябва да се очаква много добра „резливост“, което е основна характеристика на работния нож. Тази стомана не е популярна, Сергей я внася и има ножове от нея – според него износоустойчивостта и резливостта на остриетата са отлични. Така че, стоманата от него, а работата от мен. Заготовката е била изрязана на лазер по готов чертеж и представляваше това:
Постигнахме решение да променим формата и достигнахме до това:
Нататък вече е ясно – сцепен и заварен гард, заварена пета, чирени от венге, плосък скос. Това се вижда и от снимките – заварките са направени с аргон, после за отвърнати с оксижен, така че здравината е гарантирана/и е тествана/. Петата от схемата беше преработена по искане на Сергей – той е голям човек с голяма ръка, така че цялата дръжка е правена с „мярка от място“.
Ами това е. Ножът стана хубав и голям, отне ми доста време и във филмчетата се чува как мрънкам, но всичко направих по правилата, независимо че се забавих, искам дажа, че в нито един момент не направих компромис с качеството и здравината на всички детайли на ножа. Интересно беше, че при полирането тази стомана се държа доста особено, и при пълна полировъчна процедура – по учебник, през всички шкурки до 2000 и полирпасти от груба до последната – полираното острие стана съвсем гладко, но нямаше характерния огледален блясък. Стоеше някак матирано или както аз го оприличих – като „поцинкована ламарина“. В разговор със Сергей логично заключихме, че поради предназначението на тази стомана/немска/при нея са търсени работни качества, а не търговски… В интернет няма много информация за тази стомана, но има сертификат – търсете на Becut.
П.П. Сергей много си хареса ножа, а той има доста ножове 🙂
П.П.1 Обичайния линк за снимките:
http://gogotattoo.snimka.bg/hobby/noj-na-sergeyi-kovachev.686912
П.П.2 Линк за филмчетата:
gogotattoo - ножарят маг :) 
Защо хем има нещо подобно на чойл, хем режещия ръб не свършва до него? Странно седи така, па да точиш до самото рикасо, всеки знае че е крива работа.. не че кой знае колко се реже с тия няколко милиметра де.
Ей, черна станция – ами виж първата снимка – така беше изрязано от „лазар“ и идеята беше да не интервенираме много по заготовката. По-късно ще пусна едно видео как точа сканди на камъньете – става супер – е така и до рикасото, ама Фнимателно… 🙂 Проявяваш ли интерес към http://nojari.maitap.eu/index.php?topic=4.15#msg63 – тъй и тъй дремеш пред компира, я се запознай и помисли имаш ли място в тая инициатива, аз мисля, че ДА!
Maй се учим да заобикаляме с отговорите, а?
Пуснал си видео, ма остриш голо острие, че кой не го може нищо като не пречи. Не казах че е невъзможно като има дръжка, казах че е тегаво. Като си го резнал на лазара, да не би и скоса да ти е очертал? – тъй де. Интересно ми е к’во казва за туй нещо, градския дето не пише?
Глей са – той сам си то е бил дал да му го изрежат на лазера – аз получих готовата заготовка – виж само с каква дръжка е по план!!! Та не исках да правя коренна промяна, а само колкото той искаше – но се преборих за дръжката. А Сергей си искаше точно това острие с тая дължина и пр. Та не го мисли толкова – тоя мач е свирен 🙂 Ако питаш за дедото – въобще не го е коментирал, току що говорих с него – дедото се вълнува само от поведението на Бекут-а и Д2-то; поведението им при стъргане, пилене, закаляване и пр. – просто той си е „професионалист“. А това дето пиля без дръжка е за да укажа на бъдещите си клиенти, че „ей тъй“ ще обработвям техните сканди остриета в бъдеще…. 🙂
Гого,как се пребори с венгето? Страшно е поресто ,правих една дръжка на познат и колкото и да го полирах си останаха тези малки „гадни“ порички“Е верно ,че те минават и за умишлено търсен ефект ама….Да поясня само ,че финиша беше на тиково масло ,а не на лак щото на работата като го пръсне лакерджията с лак що годе запълва тези пори.
Ами така си е с порите – то тва му е красотата, ти като го запълниш и лакеросаш не става за нищо.
Абе при венгето не е баш така щото разликата в слоевете е драстична и често се случва по-меката част да стане прешилифована 🙂 и пак при тва дърво дупчиците от порите са доста осезаеми . Работя ежедневно с него ,правя мебели за яхти.
Понеже венгето ми застана симетрично от двете страни, успоредно на острието и като го заоблих викам си – стана толкова хубаво, хубаво като микарта 🙂
Гого и аз направих едно малко ловно ножче на г-н Ковачев и срещнах същият (д)ефект при полирането. при шкурка 600 на диска дава по-добра полировка отколкото след полиршайба. Иначе стоманата е много резлива. Мисля да си направя едно ножче от нея и да я тествам по-обстойно.
Еми тя тая стомана е направена за месарницата, дано да е резлива, не съм я пробвал още. Имам едни шест скандита, две са от нея, ама сега им доде време за дръжки и се каня да ги пробвам заедно с Д2-то и форумната. А за полирането е ясно, тия шестте пак са за Ковачев и ги оставихме на грит 600 – така са по-прилични.