Dalla Scandinavia con amore – тема в развитие…
Иначе казано – новата ми любов са цялата гама традиционни ножове, произвеждани и ползвани в тези северни държави, където има много студ, много сняг и традиционно хората са се изхранвали с лов, обработвали са уловените животни, яли са месото им и пр. – зер домати и краставици там трудно се отглеждат 🙂
ТОВА Е ЦЕЛТА!!!
Темата е огромна, много интересна, страшно много традиция, запазена и до днес и точно това ме привлече така силно. За съжаление на „цивилните“ ми приятели няма да мога да развия нищо от тая тема, защото съм много бос, но има много писано и много от нещата не са тайна за повечето колеги ножарЕ; така че – колегите нямат нужда от обяснения, а на цивилните ще остане просто да харесват и да не харесват тези ножове, както харесват и всички останали ножове – то нали така е и с любовта, няма нужда да знаеш всички подробности, важното да има любов!
На първо място с традицията и най-истинските неща е Финландия – няма спор; околните държави повече или по-малко са копирали и ползвали техния опит и традиция. В ония години във Финландия е имало над 100 известни работилници за ножове – това говори само по себе си и е в тясна връзка с бита и климатичните условия. У нас е било по-лесно – един каракулак/кулаклия/ в пояса – става да насечеш шума на козите, да нацепиш подпалки, да срежеш хляба и сланината; за младежите по една ергенска кама в пояса – зер да се види на мегдана колко са лични, а и като се сбият да може да се пролее кръв 🙂
Такаааа – към колегите. Близо месец държах у себе си едно „малко Томи“ на Юка Ханкала /ножът е на Ивеца/. Имах достатъчно време да го повъртя из ръцете си и да му сваля всички размери, падна голяма игра с шублера , но имаше за какво. Изобщо, ножът на този майстор – легенда e отличен във всяко отношение, геометрия, изпълнение и пр.
Междувременно се подсигурих с три хубави стомани – D2, Becut и 440B; две неръждавейки и една полунеръждавейка. Моето упражнение започна с изпълнението на шест еднакви остриета – копия на малкото Томи 1:1, по две от всяка стомана, като ще имат разлика в термичната обработка и накрая ще трябва да се тестват на резливост и износоустойчивост. Вече стоманите ги тествах на различните режими и резултатие по отношение здравина и твърдост са отлични, за износосоустойчивостта – която е най-важната характаристика за мене – можем да говорим чак след като имам шест еднакви ножа, заточени еднакво от мен…. Е, ще почакате… Но сега ще пусна малко снимки и обяснения по изработката им.
Линк към снимките в албум Сканди – бегла идея за разнообразието на тези ножове: – предстои да пълня галерията много скоро…
http://gogotattoo.snimka.bg/hobby/skandi.677418
Линк към снимките в албум Моите първи сканди…
gogotattoo - ножарят маг :) 
Да видим коя стомана и коя термообработка ще се справят най-добре…
Е как коя – и трите, дядо попе….. В моите ръце…..и трите ще са пирфьектни…..
А бе то е ясно че и трите дядо попе, ама както в социализма, някои ще са „по-равни“ 🙂
…само не ми казвай че отново ще трошиш …
Измисли някакъв по-щадящ метод за сравнение
g
Хубава мозайка. Може ли пак да я снимаш, ама без ножа 🙂
Селената мозайка е моя, мухата също беше, но отиде при комшията деба и гадта неблагодарна..
Гледам една таблица в албума, разкачил си се от сметки бе Гого, нали си имаш ъгломер, ‘що се мориш с математика?
Василе, тоа Никола е новодомец и саде мозайка му е в акъла.. Аз бая се заиграх с шублера, ама имаше зако – нали виждаш копчето, то не е случайно там 🙂
За Никола – това ножче, до мухата е веке моеееее – от Каухава е ……
В омента качвам около 500 снимки на финки от Guns.ru – всички снимки от трите теми за скандинавски ножки. Намерих една програма дето сама ги сваля и става лесно…. Почвайте да ги гледате.
И аз едно пояснение ще дам за Никола: Селената означава зелената :).
… много ми се щеше да има написано нещо от рода на „плосък ромб на нула“, ама няма, няма и за какво да се избъзика човек… сериозна е работата явно.
Яд ме е, каго попадна на нещо, дето не отбирам нищо от него и не мога да се изкажа авторитетно 😦
… само за асоциация – към копче да закачиш балтон се сещам?
Тая мозайка ми е под асмата бат’ Ники..
Точно в „плосък скос на нула съм се прицелил“ и тия дни трябва да излизи първото – то ще си покаже дали ще успея….
А галерията е финки и „финки“ и малко съм послъгал – снимките са 886 – почвайтееее 🙂
садист !!
… комунист – партиен секретар – финкар.
Като си ги разделите с бат’ Ники Евгени, ще ги разгледате за нула време… аз отивам да вечерям.
Тая мозайка е лесна. Аз имах грандиозен проект ама жената не ще да ми се довери и ще трябва да се задоволя с няква елементарна абстракция. А толкова исках да ми е трудно…
Трудно като робмбоиден скос след закалка, нъл тъй Гого, ще видиш ти 🙂
Плосък ромбичен висок скос на нула след откалка… аре почна се пиянската.. кой кой уважава. Нема ли модератор тука бе?
Много ми е чудно, тоя Юка като е толкова ербаб, ‘що не спретне скос с отрицателен градус – ще реже по-добре от 14,77 градуса, сигурен съм. Бе ‘що да му отварям очите пък аз, уяде се и той.