„Цивилен“ Квайкен
Квайкенът според нета е ежедневният /EDC/ нож на всеки яапонец и всяка Мадам Бътерфлай, който се носел под кимоното и с него правели общо взето всичко – !!! да не се бърка с Айкучи-то, който е подобен и със същите функции, но е с набита дръжка, в общия случай Та гуглето на Квайкен показва едни отвратителни американски подобия, задължително с кайдексови кании . Та, квайкенът традиционно е бил фултанг, с онова слънце на опашката, правели оплетка с оная панделка, като на катаните, и в него накрая финиширали затягането на панделката; за каниите – не открих повече от кайдекса, но както и да е – затова това е „цивилен“ квайкен, за да може кавичките да покрият разликите от канона
Моите дръжки са от дървото дусе.
Сега, понеже едно време, като бях по-млад, правех по шест наведнъж, но сега вече само по три По-наблюдателните веднага ще видят че два са горе-долу еднакви, а третият е по-така – така е, и трите са за приятели/клиенти, но третият е със специално кухненска насоченост, затова е и с дървена кания – канията е само за да го пази от другите ножове, като го метнеш в чекмеджето. А още по-наблюдателните ще забележат една тъмна точка от едната страна на дървената кания …. – правилно, това е дупка от желязна скоба …, защото в днешно време, никой не дълбае дървени вложки – освен в специални случаи, вложките се изграждат и най-подходящият материал е един много тънък 3 мм шперплат от щайги за ягоди – запомнете новобранци и се учете
Другите две кании са от растителнодъбената ни кожа , байц, а на едната има два неуспешни опита за полагане на злато – по две различни технологии и двете се провалиха … На тая тема може да отворим друга дискусия другаде
Та, остриетата са от 1.4112 – чудесна неръждавейка, стоманата е 2.8 мм дебела, основният скос е 10 градуса, а на кухненското 8 градуса, преди вторичния скос беше някъде 0.2 мм, заточени както подобава на фиксираната ми заточвачка и са – – Смертелно остри