gogotattoo – ножарят маг :)

Като видях, че не съм писал от лани – много ме досрамя и сега ще пусна един дъъъълъг пост с няколко ножчета. Значи, когато започна единичен нож, хич не ми се пускат пещи и другата техника само за едно острие, и обикновено правя една две заготовки в движение, които после си чакат времето. Оказа се, че някои чакат доста …, но после взимам вече заколеното и отвърнато острие, помотая го в ръцете си – защото то не е поръчка, и взема че го префасонирам в нещо друго – абе творец беее 🙂

Сега по хронологичен ред:

1. Заготовката беше за Лаури от стомана О2, пробвах технология за направата на канал по дължината на острието /онзи дето е за изтичане на кръвта 😉 / и на другите се получи, но тука нещо не стана и в крайна сметка стана едно елегантно тънко и дълго острие, една нестандартна финка. Довърших я по канона с гард и пета и класическа кания, разбира се дръжката е от наплив от бук, благодарение на Димчо от Копривщица 🙂 Междувременно острието си намери купувач в чужбина. Ето и снимките:

2. Следват две изчанчени остриета от много хубави стомани, които попълниха личния ми набор. Ще ползвам вече писани неща в bladeforum.bg, та да не се чудите за смяната на „стила“ 🙂

• Междувременно, правя аз едно малко ножче от N690, такива правих няколко – за Андрей, Були и Сашко от Перник, та насред път, вече закалено, по невнимание прецаках рикасото по безспорен начин /човек трябва да внимава  / и острието стана негодно за предназначението си и просто го повтарям в момента. НО, осакатената заготовка веднага се превърна в допълнение на личния ми набор. Ето новата заготовка – горното  А под него се мъдри преквалифицираното острие, вече готово – едно малко ножче, а колко много въпроси поражда Понеже аз обичам да ям ябълки, и спазвам народната поговорка – Ябълки бели и яж, круши брой и яж…, та специално пригодих това ножче за белене на ябълки.

  Ама сигурно вече питате – КАК? Основателен въпрос – понеже острието вече си беше скосено и готово за дръжка, след корекцията режещият ръб се оказа вече около 2 мм дебел, и от долната страна го направих псевдо конвеееекс.

   

  

•  

  Видяхте ли сега за какво разправям толкова дълго … … , значи аз съм десняк, и като хвана ножчето според показания фотос, конвексната страна се пада откъмто ябълката и при белено острието има уклон да бяга от ябълката към оператора, вместо да се впива в ябълката… важен казус … Та при правенето на това свободно съчинение, наречено псевдо конвекс, се оказа че има доста подводни камъни и постигането на искания резултат беше съмнително.

• По позната вече традиция, извадих едно малко остриенце от S35Vn, което беше отдавна закалено за едни други цели, но те се провалиха и … какво, трябваше материалът да се използва, щото ние старите хора сме научени храна и стомана никога да не се хвърля Това ще е добавка към личния ми набор и ей тъй стои в ръката.
  
  Ето му размерите горе-доле
  Трябваше да репетирам напръстник за един друг проект, защото не съм заварявал отдавна и малко е оакан, но е от несниманата страна. И понеже не е финка, а както учи учителят Були – каноните трябва да се спазват, затова това не е фински тип напръстник, а е отворен отпред – утре ще му сложа монтажните тапички, може би седеф, а може би не
  
  И понеже не е финка/не помня казах ли го вече…/, та затова и петата не трябва да е някоя от финските гъбки, защото те са си за техния канон. И тука е една модификация, която се прави като стискаш-търкаш, стискаш-търкаш и пр., докато решиш че ти лепне в ръката за работа. Ето и снимковия материал.
  Начи – острието има опашка и нитът минава през нея, дървото е орех, от оня дето нема земна сила да му се извади шарката, вероятно щото е варен повече, модифицираният напръстник и нитът са неръждавейки.

  Забравих най-важното – понеже реших че ще е за лични цели, та финишът е заоблен, рикасото замазано и е „полиран с деруги“, както е практиката на столетната костенска школа – нема лошо

Сега са ъглите на заточване на това ножче – много е страшно  Стоманата беше 2 и нещо мм дебела и сега остана около 2 мм;, при ширината на това острие ъгълът на основния скос е 6 градуса  ; дебелината на режещия ръб преди заточване беше малко под 0.2 мм; с прецизната постановка на заточвачката ми   , докарах ъгъл на вторичния скос – 16 градуса; заточването е по рецептата – 320, 800, 1200, 2000 грит на камъните. На този етап, при тоя ъгъл, се оказа, че дали строп или минаване некой от фините твърди камъне – все тая, режещият ръб е смертелно остър, и в комбинация с първичния от 6 градуса – станА маааани, не е за приказване.  За да разведря малко сериозността на моабета ще кажа, и за да изпреваря критичните бележки на например на учителя Були  ; та ще кажа че съзнавам какво е вторичен скос от 16 градуса с всичките му плюсове и минуси, но тъй като смятам да го тествам в домашни условия по обработката на хранителни продукти, ще добия представа за – плюсовете и минусите на дело  Все пак това е малко ножче, удобно за работа и предназначено да върши задачи като за „малко ножче“ .

3. Малко тЮнинг на едно опинелче наплив от бук. Тука предизвикателството беше чисто технологично, защото дръжката е от едно цяло парче и направата на прореза за острието, както и монтирането на механизма ми беше за пръв път. Ножчето стана много по-красиво, защото по стандарт всички досигашни опинели са с дръжки от бук – напоследък гледам че правят иновации с различни материали, има едни зелени и пр. – но пак са хубави.

4. Последно направих две малки дамски ножчета, за две заслужили млади дами  И двете са от префасонирани заготовки от френската неръждавейка T7MO=