Изработване на фински гард – тип „напръстник“

Този пост го препечатвам директно от блейдфорума, където съм плиснал целий тоз ентусиазъм 🙂 Наистина беше едно добро постижение за мен и в СЛЕДВАЩИЯ ПОСТ ще видите продължението.

 

Здравейте Каухавци,
Днес е исторически ден за ножоправенето от ножарите магове, най-вече на такива адебти / ;) ква дума а / на Каухавската школа, кат мене. От векове имам мечта, да направя некое Лаури, като тия на дядо Иисаки Ярвенпаа, ама хептен като неговите, и разбира се – от А до Я. Месеци наред, както казва уважаемият колега Сейко, една мисъл ми се мотае из главата и се блъска в празното пространство, и тая мисъл е за пречките пред изработването на туй острие.
Та резултатът от днешния работен ден на Ножарят маг :) са тия два напръстника :D

 

По-нататък ще кажа кога щях да си режа вените, а сега по технологичната част, за да сме от полза на подрастващите, а не само да плямпаме  :D

Няма поетапни снимки, както за всички други свидни мои рожби, защото до последния момент не беше ясно ще се получи ли и какво точно. Та, поемам бодро дъх сутринта и се упътвам към апарата с аргона. Купил съм неръждавейка 0.5, 0.8 и 1.0 мм. Двете са доста твърди за работа та отпочнах от 0.5. Всички неръждавейки и месинга задължително ги отпускам с бренера до червено, иначе йок. Уважаемият колега Овит наскоро ми прати туториалче, от едно русначе, което дрънкаше умалително, което много ме дразни, щото ти внушава че е лесно – та то дрънкаше – Сделаем один пуасончик и пр., пуасончик с формата на елипсовиден конус… и пр, па и мъжко и женско… Както и да е – идеята е от него – свива се конус, заварява се и после отгоре се заварява шапчица – елементарно  :D . Хващам смело аргончика и – тука си рязах вените – оказа се, че неръждавейка 0.5 мм не може да се завари, защото се пробива веднага, с най-слабия ампераж, с пулсиращи импулси – нищо, нищо не става и с 0.5 и с 0.8 мм. Сигурно има предприятия, в които извършват такива операции, но там техниката е друга – аз работя с битова техника от Китай. Но, не си резах вените, защото имах и варинат Б – месингов напръстник…., вадиме месинг 1.0 мм, огъваме конуса, а тая шапчица как се докарва да стъпи на елипсовидна площадка и да е хоризонтална…., става с много опити и много пцуванье, а двете дупки като на копче са за да може някакси да се хване за да се работи – но там ще се дупчи за острието и не е проблем. Тука драмата е друга – слушайте подрастващи – не се запоява с калай, защото седи гадно. Ползваме сребърен припой – драмата – сребърни припои бол – високотемпературни, много здрави, бели, жълти , с флюс, без флюс и отделно боракс и флюсове доксан докус. По принцип сребърният припой се ползва за много яки и корави заварки на два различни метала – желязо и месинг например, а за моите шапчици битката беше да намеря нискотемпературен и жълт, щото пробвах с белия и той се вижда на шева – не е гадно като калай, но се вижда. Намерих подходящия жълт и тук драмата свърши – нищо не се вижда нито на надлъжния шев нито на хоризонталния, екстра е.

Понеже луд насита нема – реших да направя още един опит с неръждавейката, но тоя път да я заварявам със сребърен припой. Взех 0.8 мм .Тука драмата е, че при аргона или телоподаващото се работи в защитена среда, а оксиженът точно обратното – агресивна среда, защото се подава и кислород. Изобщо, който си е играл с това – неръждавейка с оксижен знае каква тояга е. Всичко трябва да е почистено до блясък, тоя път с белия припой, но тука припоят не се разлива както при месинг, мед и пр. Трудното е, че ако не стане отведнъж, вече всичко е окислено, черно и пак се почва чистене и пр. По тоя повод шапчицата я заварявах три пъти, като последния път от вътрешната страна и та се получих нещата.

В крайна сметка заигравката беше голяма и ще я ползвам само в изключителни случаи, когато реша, че наистина искам да направя точно такъв нож. Навремето са ползвали никел-силвър, и дядо Иисаки също, но тоя материал сега е абсолютно дефицитен тука, а отвън е много скъп и не си струва. По-скоро ще потърся дали няма някъде подобни напръстници за внос на добра цена. Но днешното ми упражнение ме удовлетворява, защото се уверих че при нужда – тия напръстници се получават.

И така, една детска мечта ми беше изпълнена, а още колко имаааааааам  :D  *нинджа*

Та, неспокойната душа на „младия“ маг, реши че нещо с аргона не е наред – би трябвало поне 1.0 мм ламарина да може да се заварява спокойно, макар и от самоук аргончик. С две думи, ето го резултатът – верно че 1.0 мм ламарина се огъва малко по-трудно, но в крайна сметка тоя напръстник е и много здрав, освен всичко останало – за разлика от никел-силвъра и месинга. Та така – технологията е същата, конусче и шапчица като на русначето, поетапни снимки пак няма, по познатите ви причини.

 

Послание към подрастващите ножоправци: Скъпи подрастващи, не унивайте, когато опитите ви с 320-тте вида припои се провалят – смело грабвайте аргона и си свиркайте.  *нинджа*

Advertisements
Comments
One Response to “Изработване на фински гард – тип „напръстник“”
  1. Пламен каза:

    ей човече ти си пич ,гледам те и се кефя мечтата ми беше да стана ножар но… станах ахмак. искам да си купя нож от теб

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: