„Вакидзаши“ – работно заглавие

Ето още едни неща от торбата на Ножарят маг 🙂 :
Колега от Блейдфорума беше така добър да даде неговия Барк Ривър лимитирана серия 2006 г., да направя две копия за колеги.

Оригиналът
SANYO DIGITAL CAMERA
Първи етап

 


Готови

Понеже от оригиналната кания острието винаги изпада, търсехме друго решение за канията и решихме някакси дръжката да се вижда, за да се вижда красотата на силуета.

Измислих това, острието влиза много плътно и пр., но канията ми се виждаше нещо скучна и й боднах тая жълта панделка – хахаха; направих  консултация с една японоведка, да се изкаже дали е допустим такъв интеркултурален компромис и се оказа, че е практика на такива места жапонците да връзват и увиват някакви естествени материали, като лико, треви и пр., НО това не бе възприето от колегите 🙂 – явно моята естетическа мегаконцепция им идва в повече – хахаха.

Първото острие е с дръжка от гренадил, а второто е с една „уникална“ дръжка….., мислехме че е стабилизарана дървесина, защото много прилича, но се оказа някакъв подерен композитен полимер или каквото там се казва точно. Не мога да си изкривя душата – харесва ми, но сън не ми дава мисълта, че не е чисто дрЪво :) Сега канията, ако е същата по форма, ще се търси в някакъв дюс цвят на някой от цветовете на дръжката – синьо или зелено /или поне аз такива ги виждам/.

SANYO DIGITAL CAMERA

Правилно се досещате, канията е същата, но по желание на колегата – черна. По-точно черна не стана, защото боядисвах кожа с естествен цвят, но стана и по-добре – нещо като индигово черно, ако въобще се види от снимките.

P1180117 P1180118 P1180115 P1180114

П.П. В заключение ще кажа, че предизвикателството тука беше да се направи този банановиден скос, за което магът трябваше да измисля специално приспособление, но явно се е справил 🙂

Сега за името – всъщност такъв японски нож – НЯМА, обясняваха ми надълго че е между вакидзаши и танто, но така и няма точно определение – точното определение е, че това са КОПИЯ на виждането на Bark River за този нож. Мен лично през цялото време много ме кефеше тая плавна извивка, която ме изпълваше с блажено преклонение пред едно от хубавите неща на Далечния изток/защото там има и много лоши неща/. И при шиенето на каниите загубих много време за да спазя пак тая плавна извивка, което за мен – нерисуващия, си е проблем, защото извивката се рисува със „свободна ръка“, а аз предпочитам някакви помощни съоръжения – шаблони, кривки и пр.

 

Малко снимки: http://gogotattoo.snimka.bg/hobby/vakidzashi.792022

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: