ЕСЕ „Японски ловен нож – острие от Петър Генов

Такаааа, това е класически японски ловен нож. Защо есе – защото това е моят блог и тука мога да пиша каквото си искам, това е моето лично пространство. Защо го обяснявам, защото участвам във форума Knivesbg.com, вече не толкова активно, както преди година – но това е друга тема, та във форума, и не само този, има майстори, полумайстори и кибици; и когато някой покаже нещо започват съвети презглава, това е криво, онова е бяло, що не го сгъна едикакси и пр. Това не ме кефи – не защото работите ми нямат кусури, но аз съм мислил по всички елементи на дадена работа и съм направил това, което съм преценил. Ако аз преценя, че искам съвети на колеги – винаги питам, и за този нож падна голямо питане, търсене на картинки и пр., тъй като нямам пред себе си един такъв нож и да го копирам. Явно ще трябва да преосмисля презентирането на мои неща във форума.

А това , тъй или иначе, е една реплика на класически японски ловни остриета.  За себе си съм избрал житейското правило – Щом правя реплика, то тя ще е максимално близо до оригинала – все едно харесва ли ми или не. Чист принцип, който ще спазвам винаги! Освен това трябва да кажа, че никога не са ми харесвали този тип японкки дървени кании с каишки и винаги съм ги оприличавал на налъми. И когато Петър Генов, по-известен с никнейма си Дядо Благо, преди две години ми подари това острие, тутакси реших, че ще го преобразя по някакъв артаджийски начин, само и само да не е в налъм; мислех за бяла костна дръжка, по-извита и нещо от сорта. Но , мислейки дълго, така и не го измислих. Тогава ми дойде идеята да ползвам натурален бамбук, не такъв, който е варен, изправян и пресован, както са кухненските дъски – просто дебел масивен бамбук, и да използвам неговите естествени дадености.

Тука ще сложа една картинка на прототип на моя нож….

Повечето такива кании, които видях в нета, са правоъгълни. Аз реших да използвам дъгата на бамбука и не сбърках, стана по-елегантно. Но това си има и лоша страна – на традиционните кании има една дупка с метална обвивка на дъното на канията, откъдето да изпада вода или нечистотии. При тези дъговидни бамбуци, които ползвах това няма как да стане – вижда се от снимките. Идеята да затворя канията с хоризонтално парче, реших че е абсурдна, защото на този гладък прав масив от надлъжни влакна изведнъж да прасна едно парче напреко щеше да е много грозно. Реших канията да остане отворена отдолу, засега, имам една идея да закова парче от същата кожа, пак с дупка и метална капса, но ще го помисля още. Отворена също е спазила технологичното изискване да има прочистване отдолу. Изобщо,бях приятно изненадан от бамбука, защото не бях работил с него – та неговите много силно изразени успоредни влакна дават една много приятна картина, на всички места, където има обли участъци – особено, ако има симетрия, а в моя случай се получи, защото имах достатъчно хубав материал и работих с две парчета от един и същи прав участък бамбук. Втората битка беше с кожата, да е тънка, да е твърда, да е подходяща по цвят и пр. Тука падна голямото питане на много хора, да видя как е решена тая кожа на гърба на канията, защото всички снимки са все отгоре.  И тука уцелихме традицията. Повечето японски ножове от тоя тип са с черен гард, като ги гледам техните гардове са отляти, затова и имат някакви малки орнаменти, пръстени и пр., което не ми беше по силите, но аз вече бях минал това острие на песъкоструйка и то стана светло бяло, а не черно, и затова му направих гард от неръждавейка – тръба, рязане, огъване, заваряване с аргон и пр. Понеже острието е малко първично, затова и не се насилих да полирам гарда – оставих го на един по-предишен етап, не помня на кой номер шкурка.

Искам специално да кажа, че острието е  кован дамаск, ще излъжа за двата вида стомана, че и дядо Благо не си ги спомня, но качествата му са гарантирани с професионализма на г-н Генов. Острието е с чудесна класическа форма на японски ловен нож и затова сега съм доволен, че взех решение за традиционна кания и дръжка.

Последно – за културата. За мен това е важно – във всичко има култура и познание, та  какви разсъждения направих, работейки по този проект. Традицията защо е традиция, ами защото  това е синтезираната практика във времето, останало е това, което е удачно, удобно и достъпно. Разглеждайки тия кании, съставени от две независими части, дървена и кожена, разбрах защо са такива/за мен грозни, като изключим великолепните лакове, с които са направени повечето/  ами тези кании са много лесно заменяеми… Можеш да вземеш кожа от друг нож и да я сложиш на твоя, не случайно на каишките имат по много дупки, ако е само за тая дървения стига само по една. Можеш да смениш дървената част – а каква е главната цел, главната цел е ножът да е хванат надеждно, да не изпада, да може да се вади и прибира с една ръка, въобще – хората са го измислили за да им е удобно за работа. Е това мисля, че е традиция – прости материали, евтини и заменяеми.

Малко много писах, ама аз мога и повече – нема да се пУашите 🙂

П.П. Тази къдрава змия около ножа е само за да разчупи квадратността на кадъра 🙂

По традиция давам линка за всички снимки, барабар с етапите на изработка.

http://gogotattoo.snimka.bg/hobby/yaponski-loven-noj-ostrie-pet-r-genov.645450

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: