gogotattoo – ножарят маг :)

Здравейте.

Тъй като забелязах, че някои колеги имат проблеми със слагането на нитове на болстерите, реших да кажа туй-онуй. Под „проблеми“ разбирам лош краен резултат, който, за съжаление се появява при лъскането и полирането и не е поправимо, …. освен наново. Та спънките са доста – на първо място е добре, ако има време, да се намери хубава и с точен диаметър неръждаема тел/въобще визирам само неръждавейка, но то е същото и с другите нитове/. Ползваме електроди неръждавейка или кой каквото намери; значи трябва да се намери и най-близката възможна по диаметър бургия. Пробиването на чиста дупка е много важно и нитът да не „хлопа“. Нитът е много добре почистен и дупката е пробита; отрязваме нита с 0.5 мм да стърчи от двете страни на готовия, но неполиран още болстер – казвам ГОТОВИЯ, защото ако след занитване изпилиш още половин мм от болстера, барабар с нита – със сигурност ще имаш изненади. От двете страни на нита се прави фаска, щото иначе при занитване ръбът бързо се разплесква и те лъже – не виждаш как върви занитването. После – на едно място четох за един първи силен удар по нита – доста силен, за разлика от занитващите удари после. Много колеги ще потвърдят, че по време на занитване , при обръщане за последователно занитване и на двете страни, нитът „се мести“, в едната и в другата страна. Идеята на този единствен начален силен удар е да осигури/по възможност/една деформация на нита точно в областта на танга и нитът да се задържи там – поне малко, за да го няма това движение в двете посоки. Разбира се, ако нитът е с голям допуск спрямо отвора в танга това няма да се случи и рисковете за некачествен нит се увеличават. После се започва с многото малки удари по нита от двете му страни и се вижда видимото му разплескване.  Какъв да е чукът – хубаво е да е малко чукче за да може по-лесно да се контролират ударите;  за формата на главата – в литературата споменават за „чукове за нитоване“, но то е малко условно – какво нитоване, нитования бол; но логиката води до заоблена форма на главата на чука, за да си спокоен, че няма да подбиеш готовия болстер с ръба на квадратния чук. Аз съм купувал такова чукче от английски ибей – за нитоване, то не е кръгло, но с много силно заоблени ръбове – всъщност ще го снимам, и е относително дълго, за да ти е по-удобно за нитоване – под дълго разбирам разстоянието между дръжката и челото на чука е поне 4 см. Хубаво е нитът да е максимално мек за да се разплеска равномерно, да не се бърза, защото после наистина не е поправимо и нитът, както казваше баща ми – „излиза за да си види майстора“.  В цялата гимнастика единственото неспасяемо нещо е различния цвят на двете стомани – това може да се налучка с практика, да се подберат и НАДПИШАТ подхождащите си стомани, и така сме готови за СЕРИЙНОТО ПРОИЗВОДСТВО.

Мисля, че същите неща важат и за нитовете в дървесината, костта, рогата и пр – просто там трябва да внимава с разплескването, щото костта много лесно се пука, някое дърво също, особено по периферните нитове. Работата с главичар не е лесна за точно тези нитове, Манли ползват такива, но те имат серийно производство и там нещата и практиката са друго. Сещам се за един фокус, даже някой си беше играл в Knivesbg – месингова тръбичка и в нея стоманения нит, там пак са важни точните диаметри на елементите – но това не съм правил още.

Още нещо, понеже на няколко мачетета слагах дъжки и нитовете бяха пирони, по диаметъра на готовите дупки, та там се слагат подложни шайби, защото пироните бяха с диаметър ф5 и ф 6 мм, бая материал и при разплескването със сигурнот щеше да прецака чирена. Там стана нещо интересно  –  добре е да се опитате да удряте само по нита, а не по шайбата, защото от леките удари ръбчето на шайбата се подби и и стана остро като нож, та трябваше после да ги запилвам с малка пиличка.

Последно, когато след като нитовете са готови на дървената дръжка и решиш да ги подравниш на гриндера или на друго машинно устройство, ако дадеш ряз нитът прегрява, става леко червен прави черно кръгче, което е срам за майстора.

Айде дерзайте, ако се сетя още нещо ще допълня това първо за блога ми материалче.

12.06.2011 г.

П.П. Подсетиха ме, че имам какво да допълня по темата – когато нито вете се дебели, 3, 4 и нагоре милиметра аз винаги ги отвръщам с оксижен или горелка. Другото е, че за отстраняване на гореописан проблем с „мърдането“ на нитовете в началото на занитването – в средата на нита удрям няколко центъра и така нитът се захваща в танга и улеснява нитоването. Ето и снимка – тези нитове са 5 мм. Успех!