>навъглеродяване

Това е една много интересна тема, макар че, в литературата се води за отживелица – правело се само за единични детайли. Аз пиша за така нареченото „сухо навъглеродяване“, защото има мокро , газово и пр. Понеже сухото навъглеродяване е възможно в домашна среда, затова и го направих. В момента тече процесът – най-интересни ще са данните, след като завърши процесът. Тогава ще ги дам на един специалист, който ще направи спектрален анализ и ще каже с колко се е покачил процентът на въглерода в съответната стомана, колко е станала твърдостта по Рокуел – все неща, които много силно вълнуват всеки ножолюбител!!!

Малко теория

ТЕХНОЛОГИЯ НА НАВЪГЛЕРОДЯВАНЕ

Твърдата цементация се провежда като детайлите се подреждат в метална кутия и се засипват с навъглеродяващата смес. Последната се състои от дървени (дъбови или брезови) въглища или кокс, 20-25 % ВаСО и 1-3,5 % СаСО. Обикновено карбуризаторът съдържа 25-30 % свежа смес и 56-75 % работила смес. На дъното на металния контейнер върху слой от 20-30 mm смес се подреждат детайлите на разстояние 10-­15 mm един от друг и от стените на камерата. Върху тях се насипва нов слой от 10-15 mm смес, поставя се нов ред и т.н. до запълване на кон­тейнера. Последният ред детайли се засипва с 30-40 mm смес, след което се поставя капакът и краищата се обмазват с огнеупорна глина. Загря­ването се извършва в пещ със скорост 7-9 min за всеки сантиметър от най-малкия размер на контейнера. Температурата на цементация най-често е 910-930 °С (но може и 950-1000 °С), а продължителността е 5-6 до 10-14 часа. След цементацията детайлите се охлаждат до 400-500 °С и се изваждат от контейнера.

Смилат се дървени въглища.

Смесват се с бариев карбонат и калциев карбонат, които са катализатори на процеса.

Прави се метална кутия, в която се поставя острието и от всички страни се покрива с горната смес.

Кутията се замазва с шамот и се слага в пещ на 930 градуса за 10 часа – това е усреднена процедура.

Когато тази процедура свъши, ще дам двете проби на Жоро Хондата/Георги Стефанов/ – той е специалистът!

Линк за снимки, тъй като там ще добавям и снимките от тестовете:

http://gogotattoo.snimka.bg/hobby/nav-glerodyavane-na-stomana.642542

Едно видео и малко смях /с копчето/:

http://www.youtube.com/watch?v=SkttOW1Nyj4

Това е цялата статия. Имам и още 🙂

https://gogotattoo59.files.wordpress.com/2011/12/navyglerodjavane_pomagalo_com.doc

П.П. Допълвам таpи статия, и ще я допълвам още, защото резултатите се оказаха „куесчънъбъл“ – ебати, и ще има още нови практики.

Та – цитирам каквото точно написах във форума Knivesbg.com

Това са заготовките – вляво 65г, вдясно 4х13. На 65 г това е по-чистата страна!!
Изображение
Това са заготовките след процедурата – това черното в средата е 65г, личи си че цялото беше в ръжда; вляво е 4х13 – оно си е чисто, но за него после.
Изображение
Това е срезът на 4х13 – равно от край до край. Нищо чудно – и двете мостри са ецвани с 10 % азотна киселина, нищо повече. Явно неръждавейката има друго поведение – имах си хас!
Изображение

Моето заключение е, че навъглеродяването е медицински факт от визуална гледна точка. Второ – при рязането, определено флексът го отчете, като много по-твърд материал. Трето – искрите, които излизат след навъглеродяването са съвсем различни – много тънки, много ситни и с чудесни звездички на края на искрата, което става само при доста въглерод.

След Коледа ще направя нова постановка с по-истинска кутия, не с три отделни, и пак ще срежа едно острие. Няма причина нещата да не станат – тази практика съществува много отдавна и се практикува за малки и сънки детайли, на които е нужна твърдост, но няма как да стане по време на изработката им. Ето пример – трябва да се изработи детайл от 1 мм дебела ламарина – ако тя е закалена, при щанцоване ще се счупи, затова тя се щанцова на „меко“, после се навъглеродява и добива необходимата якост за съответна аработа, която ще върши.

За остриета не се практикува масово, освен от такива ентусиасти като мене, тъй като вече има доста по-софистикирани методи за унифицирано подобрение на такива детайли в промишлен мащаб. В крайна сметка – и аз съм ЗА това, да се ползват ВСИЧКИ постижения на науката и техниката, за по-малко енергоемко и по-качествено производство на каквото и да било. При изработването на единични бройки детайли – в случая остриета, аз имам нужните технически средства и желание, и мога да си позволя лукса да направя известни подобрения в позната стомана, за да постигна известни по-атрактивни резултати в полза на клиента.

Такава по-атрактивна „принадена стойност“ към остриета основно се прави то тези, които коват остриета, просто защото имат в ръцете си друг инструментариум; аз, за момента съм изцяло ориентиран към „шлайфане“ на шини и в това навъглеродяване виждам една подобна опция. Иначе е най-лесно и аз да взема RWL 34 и да почна; и със сигурност ще я ползвам, защото това е едно чудесно постижение на праховата металуртия – тука спор няма, въпросът е на цена.

To be continued,  когато направя следващите проби …. Весела Коледа 2011 г.

Пропуснал съм НАЙ-ВАЖНОТО – това е снимка на навъглеродяването на 65 Г. Неравномерността се дължи на две грешки в постановката – правилното запълване на контейнера и най-вече непочистените остриета. Воден от мисълта, че при тая температура всичко изгаря, аз ги сложих барабар с ръждата и мазните петна. Пропуските в навъглеродяването са точно на местата с ръжда.

ПРИ СЛЕДВАЩИЯ ОПИТ ТОВА НЯМА ДА СЕ СЛУЧИ, ТАКА ЧЕ, ЧАКАЙТЕ СМАЙВАЩИ РЕЗУЛТАТИ!

Изображение

Advertisements
Comments
3 Коментари to “>навъглеродяване”
  1. А продължението?

    • gogotattoo каза:

      Продължението, Иване, беше следното: От мерак да станат нещата по-истински направих специална нова кутия, наредих всичко и пр., но нямаше кой да ми каже, че трябва да заваря целия капак и по време на процеса кутията се отвори посредата и всичко отиде на кино. Междувременно обаче, след много писане с тоя и оня и най-вече с Иван Рендаков, който това е работил доста години, достигнах до истината, че тоя процес на навъглеродяване е за други цели и се прави на нисковъглеродни стомани – в случая 65Г не се нуждае от тоя процес. Идеята е, че при нужда от тънки но здрави детайли с произволна форма, да добиеш нужната твърдост, което ти пречи при обработката. Например правиш някаква тъпа крива черупка, което става само от мек материал и я навъглеродяваш и закаляваш, когато е готова – готов износоустойчив крив елемент 🙂

      • Е все някакси прадедите са повишавали нивата на въглерода в ножовете и оръжията си. Ясно ,че при днешните технологии тва си е един вид отживелица обаче е добре да умееш да дигнеш въглерода на арматурата в случай ,че решиш ,че искаш нож от арматура :)))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: