ЗАЩО НАПУСНАХ НОЖАРСКОТО ФОРУМНО СЪОБЩЕСТВО

Пиша този пост за тези, които останаха в неведение, защо преди три месеца прекратих форумната си активност и в третия ножарски форум. Конкретната причина беше личен конфликт със съфорумец, в който бях потърпевш, и потърсих рамо от колегите и не го получих. Толкоз, но продължих да чета форума, както чета и другите два – всеки ден от създаването им – без изключение !!!. И започнах да мисля – какво се случи.

Оставайки дни наред само с мислите си, вече освободен от емоциите, върнах лентата назад, до самото начало. Припомних си много мои разговори, постове и теми, които съм отпочвал и които потънаха в забвение много бързо …, изобщо доста огън съм изгорял и то напразно в крайна сметка; всичко е било само в ущърб на душевното ми спокойствие 🙂

Понеже пиша за тези които ме познават, затова и няма да влизам в подробности – с две думи, водил съм битка за „Чиста и свята република” във форумното ножарско пространство… и в момента резултатите от моята битка са нулеви … , нищо ново за съжаление, стига да се вгледаш в обществото ни в момента/непрекъснато пиша форумно, за да знаят случайните четящи, че визирам само колегията от трите форума, а в страната има много други ножоправци, които не се подвизават в интернет въобще/.

Стигайки до тези размишления взех решение не само да не пиша, но и да не чета форумите и това стана от пето число на тоя месец – беше изключително интересно, защото изведнъж се оказах с огромно неизползвано мисловно пространство, което не се е случвало от зората на тия форуми – цели десет години четене на форумите – всеки ден!

Към днешна дата собствената ми картинка стана съвсем ясна – и понеже сега са модерни времена, ще дам един цитат, който съвсем точно обяснява решението ми – „Бърнаут не е точно преумора, в смисъла на това да си уморен физически от работата. Бърнаут е психическа категория и е свързан по-скоро със загубата на целите. Това е основното нещо, което те кара да се чувстваш не на мястото си – когато загубиш смисъла на работната задача; когато виждаш, че каквито и усилия да полагаш, задачата не се изпълнява; или когато виждаш, че каквито и усилия да полагаш това не се оценява ….”

 

И като се замислих … имал съм и друга подобна „драма” в трудовата си биография 🙂 , така че не ми е за сефте.

На финала ще кажа че чудесното хоби си остава и ще продължа активно да се занимавам с него, някои от личните дружби ще останат, някои не, но така е в живота. Изявите ми ще се виждат тука със сигурност, може би във ФБ, но там нещо напоследък е голяма боза… но ще видим. Наздраве!

П.П. Моля, не ми задавайте въпроси, не правете коментари – това е просто една информация.

Синът ми каза че е малко претенциозно – верно е, претенциозен съм и копирам тълковния речник – всички синоними са верни, освен че съм злояд 🙂

прил. Който претендира за нещо (обикновено да знае или да може); придирчив, капризен.

(прил.) придирчив, взискателен
(прил.) капризен, превзет, високомерен, нескромен
(прил.) важен, виден, изтъкнат, бележит, надменен, надут
(прил.) моден, изискан, помпозен
(прил.) особен, странен, чудноват, фантастичен, нереален, префърцунен
(прил.) прекалено старателен, педантичен
(прил.) злояд
(прил.) с външен блясък, ярък, крещящ, ефектен
(прил.) сложен, обстоен, подробен, претрупан, натруфен

22.04.2017 г.

Advertisements
%d bloggers like this: